„Няма да ѝ дам подаръка. Не и след това, което направи.“ Свекърва ми го каза достатъчно високо, за да я чуят родителите на съседната маса. В ръцете си държеше малка тъмносиня кутийка, вързана със сребриста панделка. Вътре имаше златен часовник, който от години беше обещан на дъщеря ми за завършването. Стояхме във фоайето на ресторант в Пловдив, където след тържеството трябваше да се събере семейството ни. Дъщеря ми Виктория беше с дълга рокля в цвят шампанско, с прибрана коса и малки перлени обеци. На китката ѝ имаше корсажче от бели цветя, подарено от баща ѝ. Преди минута се беше смяла…